Лечение на хиперлипидемия: като допълнение към диетата за намаляване на повишените общ холестерол, LDL-холестерол, аполипопротеин В и триглицериди при възрастни, подрастващи и деца над 10 годишна възраст с първична хиперхолестеролемия, включително фамилна хиперхолестеролемия (хетерозиготен вариант) или комбинирана (смесена) хиперлипидемия (отговаряща на тип IIа и IIb от класификацията на Fredrickson), когато ефектът на диетата и другите нефармакологични методи е недостатъчен; за понижаване на общия холестерол и LDL-С при възрастни с хомозиготна фамилна хиперхолестеролемия като допълнение към другите методи за понижаване нивото на липидите (например афереза на LDL) или в случаите, когато тези методи не са налични.

Профилактика на сърдечно-съдово заболяване при възрастни: профилактика на сърдечно-съдово заболяване при възрастни пациенти, при които е оценен висок риск за първи сърдечно-съдов инцидент, като допълнение към корекцията на други рискови фактори.

BG-VIA-23 (06/2023)

Адаптирано по: Stancu C et al.¹

MCP-1- Моноцитен хемотаксичен протеин-1; M-CSF - Макрофаг - колоний стимулиращ фактор; LDLox- Окислително модифициран LDL; ROS - реактивни кислородни радикали; PDGF - Тромбоцитен растежен фактор

Хиперхолестеролемията благоприятства навлизането на LDL-частици в субендотелното пространство в предразположените към лезии участъци на артериалната стена. Моноцитният хемотаксичен протеин-1 (MCP-1) и окисленият LDL действат като хемоатрактанти за насочване на натрупването на моноцити и тяхната миграция към субендотелното пространство, където моноцитите претърпяват фенотипна трансформация в макрофаги. Едновременно с това свободните кислородни радикали променят LDL. Окислително модифицираният LDL се поема от рецептори на макрофагите, като така се образуват богатите на липиди пенести клетки. Пенестите клетки по-нататък еволюират в мастни петна, предшественик на атеросклеротичните плаки. Статините оказват плейотропни ефекти върху много компоненти на атеросклерозата, които придружават хиперхолестеролемията, включително аномалии на тромбоцитната агрегация, ендотелна дисфункция и върху фактори, определящи тромбогенността на плаките, като възпаление на плаката и пролиферация.¹

Sortis^® е селективен компетитивен инхибитор на HMG-CoA редуктазата – скоростопределящият ензим, отговорен за превръщането на 3-хидрокси-3-метил-глутарил-коензим А до мевалонат, прекурсор на стеролите, включително на холестерола. Триглицеридите и холестеролът в черния дроб се включват в състава на липопротеини с много ниска плътност (VLDL) и се отделят в плазмата за пренасяне до периферните тъкани. Липопротеините с ниска плътност (LDL) се образуват от VLDL и се катаболизират преди всичко чрез рецептори с висок афинитет към LDL (LDL рецептор).

Sortis^® понижава плазмените нива на холестерола и липопротеините чрез инхибиране на HMG-CoA редуктазата и последващата биосинтеза на холестерол в черния дроб и увеличава броя на чернодробните рецептори за LDL върху клетъчната повърхност за усилено усвояване и катаболизъм на LDL-С.

Sortis^® намалява образуването на LDL и броя на LDL-частиците. Аторвастатин причинява значително и дълготрайно повишаване на активността на рецепторите за LDL, придружено с благоприятна промяна в качеството на циркулиращите LDL-частици. Аторвастатин е ефикасен за понижаване на LDL-холестерола при пациенти с хомозиготна фамилна хиперхолестеролемия - група болни, които обикновено не се влияят от понижаващи липидите лекарства.

Установено е, че аторвастатин понижава общия холестерол (30-46%), LDL-холестерола (41-61%), аполипопротеин В (34-50%) и триглицеридите (14-33%), като същевременно води до вариабилни повишения на HDL-холестерола и аполипопротеин А₁ в дозозависимо проучване. Тези резултати се потвърждават при пациенти с хетерозиготна фамилна хиперхолестеролемия, нефамилна хиперхолестеролемия и смесена хиперлипидемия, включително пациенти с неинсулинозависим захарен диабет.

Доказано е, че понижението на общия холестерол, LDL-холестерола и аполипопротеин В намалява риска от сърдечно-съдови инциденти и сърдечно-съдова смъртност.

BG-VIA-23 (06/2023)

1. Ефикасност на Sortis^® по отношение на понижението на липидите в кръвта.²

Sortis^® eфективно намалява LDL-C и триглицеридите в целия дозов диапазон.^2*

*NASDAC е 8-седмично, мултицентрово, проспективно, двойно-сляпо, рандомизирано клинично изпитване с паралелни рамена при пациенти с дислипидемия, което има за цел да сравни ефикасността и безопасността на 4 различни стартови дози Sortis^® (10 mg, 20 mg, 40 mg, 80 mg)** по отношение на понижаването на липидите. Пациентската популация включва мъже и жени на възраст 18-80 г., с ≥ 1 рискови фактори за ИБС или с клинично изявена ИБС, LDL-C - ≥ 2.6 mmol/l и TG ≤ 6,8 mmol/l.2

** Според Sortis^® КХП oбичайната начална доза е 10 mg веднъж дневно. Корекция на дозата се извършва през интервали от 4 или повече седмици. Максималната доза е 80 mg веднъж дневно.

Основни резултати от клиничното изпитване NASDAC:²

• Sortis^® намалява дозозависимо нивата на LDL-C и TG в целия дозов диапазон.
• Голямо процентно намаление на LDL-C и TG е налице на 4-та седмица от началото на лечението и се запазва до края на наблюдавания период.

Ръководните правила на ESC/EAS от 2019 г. за лечение на дислипидемията
препоръчват прицелното ниво на LDL-C, което е основна цел на лечението, да се определя при всеки отделен пациент според степента на сърдечно-съдовия риск.¹

ESC – Европейско дружество по кардиология; ЕAS – Европейско дружество по атеросклероза

2. Ефикасност на Sortis^® при пациенти с множество сърдечно-съдови рискови фактори по отношение на понижаването на СС риск. ^4,9

Клинично изпитване ASCOT-LLA ^4,9**

При пациенти с хипертония и поне три допълнителни сърдечно-съдови (СС) рискови фактора Sortis^® 10 mg/ден намалява значимо (с 36%) честотата на нефатален МИ и фатална исхемична болест на сърцето (ИБС) спрямо плацебо (на фона на антихипертензивно лечение).⁹

Значимото намаление на коронарните събития в полза на Sortis^® се регистрира още на 3-тия месец от началото на изпитването.⁴

Освен намаляване на коронарните събития, Sortis^® демонстрира и ефикасност по отношение на значимо понижение на честотата на фаталните и нефаталните инсулти (с 27%) в сравнение с плацебо (вторична крайна цел).⁴

Адаптирано по: Sever PS et al. 2003⁹ и Sever PS et al. 2005⁴

MИ - миокарден инфаркт; ИБС - исхемична болест на сърцето; RRR - намаление на относителния риск; HR - съотношение на риска; CI - доверителен интервал;

**ASCOT (Anglo-Scandinavian Cardiac Outcomes Trial) e независимо изследователско, мултицентрово, проспективно, рандомизирано, двойно сляпо, плацебо контролирано клинично изпитване при 19 257 пациенти с хипертония и поне три допълнителни СС рискови фактора. Клиничното изпитване е с 2x2 факторен дизайн. Всички пациенти първоначално са рандомизирани на един от двата антихипертензивни режима: amlodipine 5-10 mg/дн ± perindopril 4-8 mg/дн или atenolol 50-100 mg/дн ± bendroflumethiazide 1,25 - 2,5 mg/дн, формирайки Антихипертензивното рамо – ASCOT ALL на проучването. Всички пациенти от тази популация, които са били с общ холестерол ≤ 6 mmol/l и без предходно липидопонижаващо лечение са били допълнително рандомизирани да получават Sоrtis^® 10 mg/ ден (n = 5168) или плацебо (n = 5137) – Липидопонижаващо рамо на проучването - ASCОT-LLA.⁹ Допълнителните СС рискови фактори в ASCOT са включвали: левокамерна хипертрофия, захарен диабет тип 2, периферна артериална болест, предхождащ мозъчен инсулт или транзиторна исхемична атака, мъжки пол, възраст ≥ 55 години, микроалбуминурия или протеинурия, тютюнопушене, съотношение ТС/НDL ≥ 6, фамилна анамнеза за ИБС. Първична крайна цел за ефикасност: нефатален МИ и фатална ИБС.⁹ Липидопонижаващото рамо (ASCOT-LLA) е прекратено по-рано - след 3,3 години (при планирано 5-годишно проследяване), поради отчетените значими ползи по отношение на намалението на СС събития от първичната крайна цел (нефатален миокарден инфаркт, фатална ИБС и инсулт) в групата на Sortis^®, спрямо плацебо, на фона на провежданото антихипертензивно лечение.⁹

3. Sortis^® - дългосрочни ползи за понижение на сърдечно-съдовия риск⁵

4605 от участниците в ASCOT-LLA са проследени за 13-годишен период след края на проучването по отношение на СС събития/смъртност – 2317 от групата на Sortis^® и 2288 от групата на плацебо. Анализът на резултатите показва, че приложението на Sortis^® в доза 10 mg/ ден за 3.3 години (колкото е медианата на продължителността на клиничното изпитване) е свързано с дългосрочни ползи – като 13 години след края на проучването е отчетено значимо намаление (с 15%) на сърдечно-съдовата смъртност в полза на Sortis^® спрямо плацебо.⁵

Адаптирано по: Gupta A et al.⁵

RRR - намаление на относителния риск; HR - съотношение на риска; CI - доверителен интервал;
*Медиана на периода на пълно проследяване, което включва проследяване по време на клиничото изпитване (ASCOT-LLA) и 13 години след като изпитването е прекратено.
**Медиана на периода на проследяване след като изпитването е прекратено.

4. Ефикасност на Sortis^® при пациенти със захарен диабет тип 2 по отношение на понижаването на СС риск.¹⁰

Клинично изпитване CARDS^10**

В клиничното изпитване CARDS** при пациенти с диабет тип 2 и ≥ 1 рисков фактор Sortis^® 10 mg/ден демонстрира значимо понижение на риска от сериозни сърдечно-съдови събития (с 37%) в сравнение с плацебо.¹⁰

Sortis^® значимо намалява големите сърдечно-съдови събития^{^} при пациенти със захарен диабет тип 2 спрямо плацебо.¹⁰

Адаптирано по: Colhoun HM, et al.¹⁰

RRR- намаление на относителния риск, n - брой пациенти; CI - доверителен интервал;

Анализ на отделните категории, включени в кумулативния риск за значими сърдечно-съдови събития в клиничното изпитване CARDS** показва, че при пациенти с диабет тип 2 и ≥ 1 рисков фактор Sortis^® 10 mg/ ден:^7,10

• намалява значимо риска от остри коронарни събития с 36 % спрямо плацебо;⁶
• намалява значимо риска от всякакви остри сърдечно-съдови събития с 32% спрямо плацебо;⁶
• намалява значимо риска от инсулт почти наполовина спрямо плацебо.⁷

Адаптирано по: Hitman GA, et al.⁷

RRR - намаление на относителния риск, n - брой пациенти; CI - доверителен интервал;

Анализ на отделните категории, включени в кумулативния риск за инсулт в клиничното изпитване CARDS** показва, че при пациенти с диабет тип 2 и ≥ 1 рисков фактор Sortis^® 10 mg/ ден:⁷

• намалява значимо риска от исхемичен инсулт с 50 % спрямо плацебо (п=0.024)
• намалява значимо комбинирания риск от исхемичен инсулт и транзиторна исхемична атака (ТИА) с 42% спрямо плацебо (n=0.019)
• намалява значимо комбинирания риск от нехеморагичен инсулт с 55 % спрямо плацебо (n=0.017).

**CARDS - The Collaborative AtoRvastatin Diabetes Study: Двойно-сляпо, проспективно, плацебо контролирано клинично изпитване при 2838 пациенти (на възраст 40 – 75 г.) със захарен диабет тип 2, без анамнеза за сърдечно-съдово заболяване, LDL-C ≤ 4.14 mmol/L, TG ≤ 6.78 mmol/L и ≥ 1 от следните допълнителни СС рискови фактори: хипертония, ретинопатия, албуминурия или тютюнопушене. Пациентите са рандомизирани на Sortis^® 10 mg/ ден (n = 1428) или плацебо (n = 1410). Първичната крайна цел за ефикасност е време до поява на остро коронарно събитие, коронарна реваскуларизация или инсулт. Медиана на период на проследяване – 3.9 години.¹⁰

Клиничното изпитване CARDS е прекратено 2 години по-рано от планираното поради отчетените значими ползи по отношение на намалението на големите СС събития в групата на Sortis^® спрямо плацебо.¹⁰

5. Ефикасност на Sortis^® при пациенти с много висок сърдечно-съдов риск⁸

Клинично изпитване TNT^8**

При пациенти с хиперхолестеролемия и много висок сърдечно-съдов риск по-високите дози Sortis^® водят до по-голяма клинична полза.⁸

В клиничното изпитване TNT** приложението на Sortis^® 80 mg/ден при пациенти с много висок СС риск осигурява значимо по-голямо намеление (с 22%) на големите СС събития в сравнение със Sortis^® 10 mg/ден.⁸

Адаптирано по: LaRosa JC et al.⁸

RRR - намаление на относителния риск; n - брой пациенти; CI - доверителен интервал; CC – сърдечно-съдов;

В клиничното изпитване TNT** лечението със Sortis^® във високи дози предлага значими допълнителни ползи при пациенти с много висок СС риск:⁸

• 26% намаление на относителния риск от хоспитализация по повод на сърдечна недостатъчност със Sortis^® 80 mg/ден спрямо Sortis^® 10 mg/ден (HR=0,74;95% CI=0,59-0,94; p=0,01);
• 25% намаление на относителния риск от фатален или нефатален инсулт със Sortis^® 80 mg/ден спрямо Sortis^® 10 mg/ден (HR=0,75; CI=0,59-0,96; p=0,02).

**TNT (Treating to New Targets): Двойно-сляпо проспективно проучване с активна контрола, при което 10 001 пациенти със стабилна клинично изявена ИБС и LDL-C <3,4 mmol/l до 6.5 mmol/l са рандомизирани на Sortis^® 10 mg/ден (n = 5006) или 80 mg/ден (n = 4995). Първичната крайна цел за ефикасност е възникване на голямо СС събитие (смърт от ИБС, нефатален, несвързан с коронарна интервенция миокарден инфаркт, ресусцитация по повод на сърдечен арест или фатален, или нефатален инсулт). Средното проследяване е 4,9 години.⁸

Клинично изпитване ALLIANCE³

При високорискови пациенти с хиперхолестеролемия Sortis^® значимо намалява със 17% комбинирания риск от СС събития^# - сърдечна смърт, нефатален МИ, сърдечна реваскуларизация и нестабилна ангина, спрямо обичайни грижи.³

^#първичната крайна цел за ефикасност

МИ – миокарден инфаркт; ИБС – исхемична болест на сърцето; CC – сърдечно-съдов; RRR – понижение на относителния риск; CI – доверителен интервал; HR – съотношение на риска;

При високорискови пациенти с хиперхолестеролемия Sortis^® значимо намалява риска от нефатален миокарден инфаркт, спрямо обичайни грижи.³

МИ – миокарден инфаркт; RRR – понижение на относителния риск; CI – доверителен интервал; HR – съотношение на риска;

**ALLIАNCE – Aggressive Lipid-Lowering Initiation Abates New Cardiac Events:

Проспективно проучване при условия на реална клинична практика, при което 2442 пациенти с доказана ИБС (дефинирана като едно от следните: остър миокарден инфаркт или CABG или нестабилна стенокардия > 3 месеца преди скрининга или PTCA (> 6 месеца преди скрининга) и хиперлипидемия: LDL-C ≥3.4 mmol/L - ≤ 6.5 mmol/L, без липидопонижаваща терапия или LDL-C ≥2,8 mmol/L - ≤ 5,2 mmol/L, на фона на липидопонижаваща терапия, са рандомизирани на Sortis^® 10 mg/ден с покачващо титриране на дозата до постигане на прицелно ниво на LDL-C < 2,1 mmol/l или до макс. доза 80 mg/ден (n = 1 217) или обичайни грижи (n = 1225) и са проследени средно в продължение на 51,5 месеца. Средната доза на Sortis^® в клиничното изпитване е била 40,5 mg/ден. Пациентите на обичайни грижи са на лечение, считано за подходящо от техните лекари, включващо и липидопонижаващо лечение. Две трети от пациентите са били на липидопонижаваща терапия при рандомизацията. Първичната крайна цел за ефикасност е времето от рандомизация до първа проява на някое от следните: сърдечна смърт, нефатален миокарден инфаркт, сърдечен арест, налагащ ресусцитация, сърдечна реваскуларизация и нестабилна ангина, налагаща хоспитализация.³

6. Sortis^® ефективно понижава СС риск при широк кръг пациенти. ^9-13

Адаптирано по: Sever PS. et al.⁹; Colhoun HM. et al.¹⁰; Schwartz GG. et al.¹¹; Amarenco P. et al.¹²; Nissen SE. et al.¹³

* нефатален миокарден инфаркт, вкл. тиха миокардна исхемия и фатална коронарна болест на сърцето⁹

^# проява на едно от следните: остро събитие, свързано с коронарна болест на сърцето (миокарден инфаркт, вкл. тих инфаркт; нестабилна ангина; смърт, свързана с остра коронарна болест; сърдечен арест, налагащ ресусцитация), коронарна реваскуларизация, инсулт¹⁰

^‡ комбинирана крайна точка: смърт, нефатален остър миокарден инфаркт, сърдечен арест с ресусцитация, обективно доказана повтаряща се миокардна исхемия, която налага спешна хоспитализация¹¹

За Sortis^® има убедителни доказателства за понижение на сърдечно-съдовия риск от рандомизирани клинични изпитвания със сърдечно-съдови крайни точки при широк кръг пациенти:⁶

• 12 завършени клинични изпитвания със сърдечно-съдова крайна цел за ефикасност;⁶
• 7 клинични изпитвания, които се взимат под внимание при изготвянето на препоръките в международните ръководства за лечение на дислипидемията;^1,14
• 9 клинични изпитвания, при които е достигната първичната сърдечно-съдова крайна цел за ефикасност.⁶

7. Ръководства на ESC/EAS от 2019 г. за лечение на дислипидемия¹**

Лечението на дислипидемия се ръководи от степента на риска при всеки конкретен пациент.¹

• Съществува причинно-следствена връзка между LDL-C и риска от АСССЗ
• Понижението на LDL-C понижава риска от АСССЗ
• По-голямо абсолютно понижение на LDL-C → по-голямо понижение на СС риск
• Няма ниво на LDL-C, под което да настъпи вреда или да изчезне ползата
• Прицелните нива на LDL-C са основни цели в ръководството
• Не-HDL-C и ApoB са вторични цели
• TG: няма прицелни нива, но нивата модифицират риска

Прицелни нива на LDL-C според степента на СС риск:¹

Адаптирано по: Mach F et al.¹

Фармакологично лечение за понижение на LDL-C (последователност на въвеждане)¹

1. Високоинтензивен статин до най-високата поносима доза за постигане на прицелни стоиности на LDL-C според сърдечно-съдовия риск на всеки конкретен пациент;
2. Aкo прицелните нива не са постигнати: да се добави ezetimibe;
3. Да се обмисли/добави PCSK9 инхибитор при:
   • Първична превенция, пациенти с много висок риск, но без ФХ, ако прицелното ниво не е постигнато при лечение с максималната поносима доза статин + ezetimibe;
   • Вторична превенция, ако прицелното ниво не е постигнато при лечение с максималната поносима доза статин + ezetimibe;
   • Пациенти с ФХ и много висок СС риск, ако прицелното ниво не е постигнато при лечение с максималната поносима доза статин + ezetimibe.
4. При непоносимост към статини в каквато и да е доза да се обмисли приложение на ezetimibe или ezetimibe + PCSK9 инхибитор;
5. Ако прицелното ниво не е постигнато: да се обмисли приложение на статин + секвестрант на жлъчните киселини;

Специални пациентски популации¹

Захарен диабет – основни препоръки:

• Пациентите с диабет обикновено са с висок риск или с много висок риск;
• Не е необходима формална оценка на СС риск;
• Рисковите фактори трябва да се лекуват незабавно;³
• ЗДТ2 - статините са първа линия на лечение за понижение на LDL-C и свързано с това понижение на СС риск;
• ЗДТ1 с висок или много висок риск: препоръчва се приложение на статини (IA);
• Да се интензифицира терапията със статин преди въвеждането на комбинирана терапия (IIa/C).
• Ако прицелните нива на LDL-C не са постигнати с максимално поносимата доза статин: да се обмисли добавяне на ezetimibe (IIa/B)
• ЗДТ2 и много висок риск: LDL < 1,4 mmol/L и ≥ 50% понижение
• ЗДТ2 и висок риск: LDL < 1,8 mmol/L и ≥ 50% понижение

Хипертриглицеридемия – основни препоръки:

• Няма дефинирани прицелни нива за триглицеридите, но нива <1.7 mmol/L са свързани с по-нисък сърдечно-съдов риск, а по-високите нива насочват към внимание за други рискови фактори;
• Статините са първи избор при пациенти с висок риск и хипертриглицеридемия (IB).

Хронично бъбречно заболяване – основни препоръки:

• Пациенти с ХБЗ в стадий 3–5 (eGFR <60 ml/min/1,73m²) са с висок или много висок риск;
• Няма нужда от оценка на риска;
• При пациенти с ХБЗ в стадий 3–5 без необходимост от диализа - статин или статин + ezetimibe (IA);
• При пациенти с ХБЗ, които са на диализа, без АСССЗ - не се препоръчва приложение на статин (IIIA);
• При пациенти, които вече приемат статини, ezetimibe или статин + ezetimibe по време на започване на диализата: да се обмисли продължаване на приема (IIa/C);
• Може да се обмисли приложение на статини при пациенти, на които е направена бъбречна трансплантация (IIa/B).

Остър коронарен синдром (ОКС) – основни препоръки:

• При всички пациенти с ОКС без противопоказания или непоносимост - висока доза статин възможно най-рано, независимо от първоначалното ниво на LDL-C (IA);
• Цели: LDL < 1,4 mmol/L и ≥ 50% понижение спрямо изходно ниво;
• Ако не се постигнат прицелните нива след 4-6 седмици приложение на максимално поносимата доза статин: препоръчва се комбинирана терапия с ezetimibe (IB);
• Ако не се постигнат прицелните нива въпреки максималната поносима доза статин + ezetimibe - препоръчва се комбинирана терапия с PCSK9 инхибитор (IB);
• При пациенти с ОКС, при които не е постигнато прицелното ниво на LDL-C, въпреки че вече приемат максималната поносима доза статин + ezetimibe - да се обмисли ранно приложение* на PCSK9 инхибитор (IIa/C);
• При пациенти, подложени на ПКИ поради ОКС или планова ПКИ - да се обмисли рутинно приложение преди процедурата или натоварване с висока доза статин (IIa/B).

*при възможност още по време на болничния престой

Фамилна хиперхолестеролемия – основни препоръки:

• Да се лекуват като пациенти с висок или много висок риск;
• Да се започне терапия възможно най-рано след поставяне на диагнозата;
• ФХ + АСССЗ:
  — Цели: LDL < 1,4 mmol/L и ≥ 50% понижение (IC);
  — Ако не са постигнати прицелните нива: комбинирана терапия (IC);
• ФХ, първична превенция, при пациенти с много висок риск:
  — Цели: LDL < 1,4 mmol/L и ≥ 50% понижение (IIa/C);
• ФХ при пациенти с много висок риск:
  — Ако прицелните нива не са постигнати при лечение с максимално поносима доза статин + ezetimibe - препоръчва се приложение на PCSK9 инхибитор (IC);
• Хомозиготна ФХ: макс. фармакологична терапия + афереза на липопротеини, ако има такава възможност

** Тези препоръки може да съдържат информация за терапевтични показания на лекарства, дозировка или дозов режим, извън одобрените в страната / EU. Моля, прочетете кратките характеристики на съответните лекарства, преди да предпишете лечение за дислипидемия!

Използвани съкращения:

Римските числа след препоръките обозначават степен на препоръката, а латинските букви след тях определят нивото на доказателственост на препоръката;

АСССЗ - атеросклеротично сърдечно-съдово заболяване, HDL-C - липопротеин с висока плътност, LDL-C - липопротеин с ниска плътност, ApoB - аполипопротеин В, TG - триглицериди, ФХ - фамилна хиперхолестеролемия, ЗДТ1 - захарен диабет тип 1; ЗДТ2 - захарен диабет тип 2, СС - сърдечно-съдов, ССЗ - сърдечно-съдово заболяване, ХБЗ - хронично бъбречно заболяване, ESC - Европейско дружество по кардиология, EAS - Европейско дружество по атеросклероза

BG-VIA-23 (06/2023)

Налични са обширни данни за безопасността на аторвастатин от рандомизирани клинични изпитвания, постмаркетингови анализи и доклади до регулаторните агенции. Аторвастатин обикновено се понася добре в целия дозов диапазон, с изключение на малко по-висока честота на повишаване на чернодробните ензими с аторвастатин в доза 80 mg/ден, което изглежда не е свързано с повишен риск от клинично важни нежелани събития.¹ За разлика от симвастатин, аторвастатин се свързва с ниска честота на мускулна токсичност. Употребата му не е свързана с неврологични, когнитивни или бъбречни нежелани реакции и не изисква коригиране на дозата при пациенти с бъбречна дисфункция, поради неговия благоприятен фармакокинетичен профил, който е уникален сред статините. При пациенти на възраст ≥ 65 години аторвастатин се понася добре. Всичко това определя аторвастатин с благоприятен профил на безопасност и добра поносимост при приложение при широк кръг от пациенти.

Клинично значими (повече от 3 пъти над горната граница на нормата) повишения на серумните трансаминази са установени при 0,8% от пациентите, лекувани със Sortis^®. Тези повишения са били дозозависими и обратими при всички пациенти.

Повишени нива на серумната креатинкиназа (КK) 3 пъти над горната граница на нормата са установени при 2,5% от пациентите, лекувани със Sortis^®, подобно на другите HMG-CoA-редуктазни инхибитори в клинични проучвания. Нива, 10 пъти по-високи от горната граница на нормата, е имало при 0,4% от лекуваните със Sortis^® пациенти.

Педиатрична популация

Педиатрични пациенти на възраст от 10 до 17 години, лекувани с аторвастатин, са имали профил на безопасност, подобен на този при пациенти, лекувани с плацебо. Най-честите нежелани ефекти, наблюдавани в двете групи, независимо от причинно-следствената връзка, са били инфекциите. В 3-годишно проучване, на базата на оценка на общото съзряване и развитие, оценка по стадий на Tanner и измерване на височината и теглото, не се наблюдава клинично значим ефект върху развитието и половата зрялост. Профилът на безопасност и поносимост при педиатрични пациенти e бил подобeн на известния профил на безопасност на аторвастатин при възрастни.

Сравним профил на безопасност на Sortis^® в доза 10 mg/ден и 80 mg/ден²

В таблицата по-долу са представени данните от ретроспективен анализ на данните от 49 завършени клинични изпитвания със Sortis^® при 14 236 пациенти. Анализът сравнява профила на безопасност на Sortis^® 10mg/ден, 80mg/ден и placebo.²

Адаптирано по: Newman CB, et al.²

CPK – Креатин фосфокиназа; AST – Аспартат аминотрансфераза; ALT – Аланин аминотрансфераза; ULN – горна граница на нормата; НЛР – нежелани лекарствени реакции

^Посочените проценти са изчислени на базата на брой пациенти с лабораторни изследвания.

При 12 056 пациенти, рандомизирани на Sortis^® в 49 клинични изпитвания, не е регистриран нито един случай на рaбдомиолиза.²

BG-VIA-23 (06/2023)

• Дозов диапазон: от 10 до 80 mg веднъж на ден
• Обичайна начална доза: 10 mg веднъж на ден

Състав и лекарствена форма

Sortis^® са бели кръгли филмирани таблетки и се предлагат в три концентрации:

- 10 mg аторвастатин
- 20 mg аторвастатин
- 40 mg аторвастатин

BG-VIA-23 (06/2023)

Пациентски профил: Артериална хипертония с допълнителни рискови фактори

Sortis^® e подходящ избор за начално лечение при пациенти с такъв профил, защото: 
- Ръководствата препоръчват при пациенти с висок СС риск да се предпише високоинтезивен статин и да се титрира до най-високата поносима доза за постигане на прицелно ниво на LDL-C 1,8 mmol/l.²
- При пациенти с артериална хипертония и допълнителни рискови фактори Sortis^® 10mg/ден* води да значимо намаление с 30% на честотата на нефаталния миокарден инфаркт и фаталната исхемична болест на сърцето (с 30%) спрямо плацебо.³

Пациентски профил: Захарен диабет тип 2

Sortis^® e подходящ избор за начално лечение при пациенти с такъв профил, защото: 
- Ръководствата препоръчват при пациенти с много висок СС риск да се предпише високоинтезивен статин и да се титрира до най-високата поносима доза за постигане на прицелно ниво на LDL-C 1,4 mmol/l.²
- При пациенти със захарен диабет тип 2 и допълнителни рискови фактори Sortis^® 10mg/ден* води да значимо понижение на риска от сериозни сърдечно-съдови събития (с 37%) спрямо плацебо.⁴

Пациентски профил: с много висок СС риск²

Sortis^® e подходящ избор за начално лечение при пациенти с такъв профил, защото:

- Анамнеза за преживян МИ = много висок СС риск² 

- Ръководствата препоръчват при пациенти с много висок СС риск да се предпише високоинтезивен статин и да се титрира до най-високата поносима доза за постигане на прицелно ниво на LDL-C 1,4 mmol/l.²

- При пациенти с много висок СС риск Sortis^® 80mg/ден* води да значимо понижение на риска от рецидивиращи исхемични сърдечно-съдови събития спрямо плацебо.⁵

Пациентски профил: с много висок СС риск²

Sortis^® e подходящ избор за начално лечение при пациенти с такъв профил, защото:

- Анамнеза за преживян инсулт = много висок СС риск²

- Ръководствата препоръчват при пациенти с много висок СС риск да се предпише високоинтезивен статин и да се титрира до най-високата поносима доза за постигане на прицелно ниво на LDL-C 1,4 mmol/l.²

- При пациенти с предшестващ инсулт/транзиторна исхемична атака Sortis^® 80mg/ден* води да значимо понижение на риска фатален и нефатален инсулт (16%) и до значимо намаление на риска от остри коронарни събития (с 35%) спрямо плацебо.⁶

*Подробна информация за терапевтичните показания, дозировката и начина на титриране на Sortis^® ще намерите в кратката характеристика на продукта.

Използвани съкращения:

ACEi – инхибитор на ангиотензин-конвертиращия ензим; ARB – ангиотензин II рецепторен блокер; BMI – индекс на телесна маса; АН – артериално налягане; БКК – блокер на калциевите канали; HbA1c – гликиран хемоглобин; HDL – липопротеин с висока плътност; LDL – липопротеин с ниска плътност; МИ – инфаркт на миокарда; SCORE – оценка на 10-годишния риск за фатално сърдечно-съдово заболяване; TG – триглицериди; TC – общ холестерол; ССЗ – сърдечно-съдово заболяване;

BG-VIA-23 (06/2023)

SORTIS^®

Лекарствена форма: филмирани таблетки. Количествен и качествен състав: всяка таблетка съдържа аторвастатин 10 mg, 20 mg или 40 mg, като аторвастатин калций трихидрат. Терапевтични показания: като допълнение към диетата за намаляване на повишените общ холестерол, LDL-холестерол, аполипопротеин В и триглицериди при възрастни, подрастващи и деца над 10 годишна възраст с първична хиперхолестеролемия, включително фамилна хиперхолестеролемия (хетерозиготен вариант) или комбинирана (смесена) хиперлипидемия (отговаряща на тип IIа и IIb от класификацията на Fredrickson), когато ефектът на диетата и другите нефармакологични методи е недостатъчен; за понижаване на общия холестерол и LDL-С при възрастни с хомозиготна фамилна хиперхолестеролемия като допълнение към другите методи за понижаване нивото на липидите (например афереза на LDL) или в случаите, когато тези методи не са налични; за профилактика на сърдечно-съдово заболяване при възрастни пациенти, при които е оценен висок риск за първи сърдечно-съдов инцидент, като допълнение към корекцията на други рискови фактори. Дозировка и начин на приложение: за перорално приложение; всяка дневна доза аторвастатин се дава наведнъж и може да бъде приемана по всяко време на деня със или без храна; преди започване на лечението пациентът трябва да бъде поставен на стандартна понижаваща холестерола диета и трябва да продължи да спазва тази диета по време на лечението; дозата трябва да бъде индивидуализирана в зависимост от изходните нива на LDL-холестерола, целта на лечението и отговора на пациента към лечението. Обичайната начална доза е 10 mg веднъж дневно; корекцията на дозата е през интервали от 4 или повече седмици; максималната доза е 80 mg веднъж дневно; чернодробно увреждане: да се прилага с повишено внимание при пациенти с чернодробно увреждане; педиатрична популация: налични са ограничени данни от открити проучвания по отношение на безопасността и ефикасността при деца с хетерозиготна фамилна хиперхолестеролемия на възраст между 6 и 10 години; аторвастатин не е показан за лечение на пациенти под 10-годишна възраст; въз основа на наличните към момента данни не може да се направи препоръка за дозиране; други лекарствени форми/количества на активното вещество може да са по-подходящи при тази популация. Противопоказания: свръхчувствителност към активното вещество или някое от помощните вещества; активно чернодробно заболяване или неизяснено персистиращо повишение на серумните трансаминази над 3 пъти горната граница на нормата; бременност, кърмене и при жени, неприлагащи подходящи мерки за контрацепция; при пациенти с хепатит C на лечение с глекапревир/пибрентасвир. Нежелани лекарствени реакции: чести (≥ 1/100 до < 1/10) – назофарингит, алергични реакции, хипергликемия, главоболие, фаринголарингеална болка, епистаксис, запек, флатуленция, диспепсия, гадене, диария, миалгия, артралгия, болка в крайниците, мускулни спазми, подуване на ставите, болка в гърба, повишени стойности на чернодробните функционални показатели, повишена серумна КК; нечести (≥ 1/1000 до < 1/100) – хипогликемия, амнезия, панкреатит, хепатит; редки (≥ 1/10 000 до < 1/1000) - тромбоцитопения, ангионевротичен оток, булозен дерматит, вкл. еритема мултиформе, синдром на Stevens-Johnson и токсична епидермална некролиза, рабдомиолиза, тендинопатия, понякога усложнена с разкъсване; много редки (≤ 1/10 000) - анафилаксия, загуба на слуха, чернодробна недостатъчност, лупус-подобен синдром. С неизвестна честота - имуномедиирана некротизираща миопатия, миастения гравис, очна миастения.

По лекарско предписание!
Моля, прочетете кратката характеристика на продукта преди да предпишете Sortis^®.
За пълна информация: Майлан ЕООД, София 1505, бул. Ситняково 48, ет. 7, Офис сграда
„Сердика Офиси“, тел. +359 2 4455 400
Майлан е компания на Viatris

BG-VIA-23 (06/2023)
Уведомление ИАЛ-28295/3.7.2023 г.