Rytmonorm® - Терапевтични показания

 

  • Симптоматични надкамерни тахиаритмии, изискващи лечение, като AV тахикардии, надкамерна тахикардия при пациенти със синдром на Wolff-Parkinson-White (WPW) или пароксизмално предсърдно мъждене.
  • Тежка симптоматична камерна тахиаритмия, която по преценката на лекаря е животозастрашаваща.

BG-RYT-01 (11/2023)

Механизъм на действие

Пропафенонов хидрохлорид е клас I антиаритмик с някои структурни прилики на бета-блокиращите агенти.

Пропафенонов хидрохлорид е антиаритмик с мембраностабилизиращо действие, който блокира натриевите канали (Vaughan Williams, class 1C). Той притежава слаб бета-блокиращ ефект (class II по Vaughan Williams). Пропафенонов хидрохлорид намалява скоростта на повишаване на акционния потенциал, като по този начин забавя провеждането на импулса (отрицателен дромотропен ефект). Рефрактерните периоди в предсърдията, атрио-вентрикуларния възел и камерите се удължават. Пропафенонов хидрохлорид удължава и рефрактерните периоди в допълнителните проводни пътища при пациенти с WPW-синдром.

BG-RYT-01 (11/2023)

Ефикасност

Поддържането на синусов ритъм след кардиоверсия е предизвикателство, като честотата на рецидивите варира от 63 до 84% през първата година.1,2 Високите нива на рецидиви след кардиоверсия са подчертали необходимостта от антиаритмично лекарство.1

В рандомизирано, единично-сляпо контролирано проучване Boriani и сътрудници изследват профила на безопасност и ефективността на пероралния пропафенон при пациенти с и без подлежащо сърдечно заболяване. Включени са 240 хоспитализирани пациенти с наскоро настъпило предсърдно мъждене (до 7 дни по-рано), които са приемали пропафенон (в доза от 600 mg) или плацебо.

На отговарящите на критериите за включване в проучването пациенти е приложено 24-часово Холтер мониториране; след 1 до 2 часа наблюдение за оценка на стабилността на предсърдното мъждене, пациентите са разпределени на случаен принцип да получават пропафенон (300 mg в две таблетки като единична перорална доза) или плацебо. Всички пациенти са получавали интравенозен физиологичен разтвор през целия период на изследването. Електрокардиограмата е наблюдавана чрез телеметрия, кръвното налягане е измервано на всеки 2 часа и е извършвана 12-канална ECG (електрокардиограма) на всеки час през първите 4 часа и след това на всеки 2 часа през следващите 4 часа. Когато пациентите възстановят синусов ритъм, незабавно се прави 12-канална ECG. Конверсията е дефинирана като стабилен синусов ритъм, който трае най-малко 1 час.3

Докладваните резултати демонстрират, че пропафенон е по-ефективен от плацебо за конверсия на предсърдното мъждене в синусов ритъм на 3-тия час: 54 от 119 пациенти (45%), получаващи пропафенон, и 22 от 121 пациенти (18%), получаващи плацебо, са постигнали конверсия (P <0,001). Също така пропафенон е по-ефективен на 8-ия час: 91 от 119 пациенти (76%), получаващи пропафенон, и 45 от 121 пациенти (37%), получаващи плацебо, са постигнали конверсия (P <0,001). Анализът на подгрупите показва, че сред пациентите без сърдечно заболяване, 78% от тези, получаващи пропафенон, и 56% от тези, получаващи плацебо, са възстановили синусов ритъм в рамките на 8 часа (P = 0,02). При тези с хипертония процентът е 70% за тези, получаващи пропафенон, и 27% за тези, получаващи плацебо (P <0,001); при пациенти със структурно сърдечно заболяване процентът е 81% за тези, получаващи пропафенон, и 17% за тези, получаващи плацебо (P <0,001).3

Изводът, направен от авторите е, че пероралното приложение на пропафенон е по-ефективно от плацебо за конверсия към синусов ритъм в рамките на 8 часа и има благоприятен профил на безопасност. Степента на спонтанна конверсия към синусов ритъм е по-висока при пациенти без структурно сърдечно заболяване.3

Лекарствени средства от клас IC (флекаинид или пропафенон), които могат да се използват при хоспитализирани пациенти с наскоро възникнало предсърдно мъждене без левокамерна дисфункция, могат да осигурят бърза конверсия към синусов ритъм след интравенозно приложение или перорален прием.4

Прилаган перорално пропафенон (в дози от 450-600 mg, в зависимост от телесното тегло) е със степен на конверсия от 45-55% на 3-ия час и 69-78% на 8-ия час, значително по-висока от плацебо (фигура 1):4

Фиг. 1 Степен на конверсия към синусов ритъм в различни времеви точки след лечение с плацебо (PLA) или пропафенон (PFN) в седем плацебо-контролирани проучвания (възпроизведено по Boriani и сътр.)

Адаптирано по: Boriani, et al. 2004

BG-RYT-01 (11/2023)

Референции:

  1. Lafuente-Lafuente C, et al. Antiarrhythmics for maintaining sinus rhythm after cardioversion of atrial fibrillation. Cochrane Database Syst Rev. 2007. 
  2. Gwag, et al. Which antiarrhythmic drug to choose after electrical cardioversion: A study on non-valvular atrial fibrillation patients. PLoS ONE.2018.13(5): e0197352. 
  3. Boriani G, et al. Oral propafenone to convert recent-onset atrial fibrillation in patients with and without underlying heart disease. A randomized, controlled trial. Ann Intern Med. 1997;126(8):621-5. 
  4. Boriani G, et al. Pharmacological cardioversion of atrial fibrillation: current management and treatment options. Drugs. 2004;64(24):2741-62. 

Ръководства за лечение

Препоръки на Американската колегия по кардиология (ACC)/ Американската сърдечна асоциация (AHA)/ Aсоциaцията по ритъмни нарушения (HRS) за лечение на възрастни пациенти с надкамерна тахикардия, 2015 г.1

  • Flecainide или propafenone са разумен избор за поддържащо лечение при пациенти със симптоматична надкамерна тахикардия с неизвестен произход, при условие че нямат структурно заболяване на сърцето или исхемична болест на сърцето и пациентите не са кандидати за, или не предпочитат, лечение посредством катетърна аблация. (IIa/B-R)*
  • Flecainide или propafenone са разумен избор за поддържащо лечение при пациенти с атриовентрикуларна нодална риентри тахикардия, при условие че нямат структурно заболяване на сърцето, не са кандидати за, или не предпочитат, лечение посредством катетърна аблация, и при които β-блокерите, diltiazem или verapamil са неефективни или има противопоказания за тяхното приложение. (IIa/B-R)*
  • Пероралният flecainide или propafenone са разумен избор за поддържащо лечение при пациенти с ортодромна атриовентрикуларна тахикардия и/или съществуващо предсърдно мъждене, при условие че нямат структурно заболяване на сърцето или исхемична болест на сърцето и не са кандидати за, или не предпочитат, лечение посредством катетърна аблация. (IIa/B-R)*

*Клас на препоръката (IIa) – лечението би могло да е полезно/ефективно; дадено лечение е вероятно да се препоръчва в сравнение с друго лечение. Ниво на препоръката (B-R) – налице са данни с умерена степен на доказателственост от едно или повече рандомизирани клинични проучвания и/или метаанализи на рандомизирани проучвания.

Препоръки на Европейското дружество по кардиология за лечение на пациенти с надкамерна тахикардия, 2019 г.2

  • За начално лечение (в острата фаза) при хемодинамично стабилни пациенти с фокална предсърдна тахикардия, при които липсва ефект от приложението на adenosine, β-блокери, verapamil или diltiazem, могат да се използват следните лекарства: ibutilide (интравенозно) или flecainide**, или propafenone**(интравенозно), или amiodarone (интравенозно). (IIb/C)***
  • За хронично лечение при пациенти с фокална предсърдна тахикардия, може да се обсъди лечение с β-блокери или недихидропиридинови калциеви антагонисти (verapamil или diltiazem при отсъствие на сърдечна недостатъчност с намалена фракция на изтласкване), или flecainide**, или propafenone**, при отсъствие на структурно сърдечно заболяване, и ако лечението посредством аблация е нежелателно или неприложимо. (IIa/C)***
  • За начално лечение (в острата фаза) при хемодинамично стабилни пациенти с атриовентрикуларна антидромна риентри тахикардия, поради манифестирани допълнителни проводни пътища, и при които приложението на вагални маньоври и adenosine не е дало ефект, може да се обмисли интравенозоно приложение на ibutilide или procainamide, или интравенозно приложение на flecainide**, или propafenone**, или приложение на синхронизирана кардиоверсия по посока на провеждането. (IIa/B)***
  • За хронично лечение при пациенти с атриовентрикуларна риентри тахикардия може да се обсъди лечение с propafenone или flecainide при пациенти без налично исхемично или структурно заболяване на сърцето, ако лечението посредством аблация е нежелателно или неприложимо. (IIb/B)***
  • За начално лечение на съществуващо предсърдно мъждене при хемодинамично стабилни пациенти може да се обсъди интравенозно приложение на flecainide** или propafenone**. (IIb/B)***
  • При бременни жени с надкамерна тахикардия може да се обсъди лечение с flecainide или propafenone, при отсъствие на исхемично или структурно заболяване на сърцето. (IIa/C)***

**интравенозно приложение на flecainide и propafenone е противопоказано при пациенти с исхемично или структурно заболяване на сърцето.
*** Клас на препоръката (IIa) – тежестта на доказателствата/мненията е в полза на приложимостта/ ефикасността на дадено лечение (лечението трябва да се има предвид); Клас на препоръката (IIb) – приложимостта/ефикасността на лечението на са добре установени, подкрепени (лечението може да се има предвид); Ниво на доказателственост (B) - данни от единично рандомизирано клинично проучване или големи нерандомизирани клинични проучвания; Ниво на доказателственост (C) – консенсусно становище на експерти и/или малки проучвания, ретроспективни проучвания, регистри.

Препоръки на Европейското дружество по кардиология (ESC)/ Европейската асоциация по кардиоторакална хирургия (EACTS) за диагностика и лечение на предсърдно мъждене, 2020 г. 3

  • За фармакологична кардиоверсия на нововъзникнало предсърдно мъждене се препоръчва интравенозно приложение на vernakalant (с изключение при пациенти с наскоро преживян остър коронарен синдром или тежка сърдечна недостатъчност) или flecainide или propafenone (с изключение при пациенти с тежко структурно заболяване на сърцето). (IA)^
  • Flecainide или propafenone се препоръчват като поддържащо лечение за дългосрочен контрол на сърдечния ритъм при пациенти с предсърдно мъждене и запазена левокамерна функция и без структурно заболяване на сърцето, включително значима левокамерна хипертрофия или миокардна исхемия. (IA)^

^ Клас на препоръката (I)– наличие на доказателства и/или общо съгласие, че дадено лечение или процедура е от полза/ефективно и се препоръчва. Ниво на доказателственост (А) – наличие на данни от множество рандомизирани клинични проучвания или метаанализи.

BG-RYT-01 (11/2023)

Референции:

  1. Page RL, et al. 2015 ACC/AHA/HRS Guideline for the management of adult patients with supraventricular tachycardia. A Report of the American College of Cardiology/American Heart Association Task Force on clinical practice Guidelines and Heart Rhythm Society. Circulation 2016; 133: e506-e574.
  2. 2019 ESC Guidelines for the management of patients with supraventricular tachycardia. The Task force for the management of patients with supraventricular tachycardia of the European Society of Cardiology (ESC). Developed in collaboration with the Association for European Pediatric and Congenital Cardiology. European Heart Journal 2020; 41:655-720.
  3. Hindicks G, et al. 2020 ESC Guidelines for the diagnosis and management of atrial fibrillation developed in collaboration with European Association of Cardio-Thoracic Surgery (EACTS). European Heart Journal 2020; 42:373-489.

Дозировка и начин на приложение

Дозировка
Перорално приложение
Дозировката трябва да се адаптира според индивидуалните нужди на всеки пациент.
При пациенти със сигнификантно разширяване на QRS комплекса или AV блок втора и трета степен трябва да се обмисли намаление на дозата.

Възрастни

За периода на титриране и като поддържаща терапия при пациенти с телесно тегло около 70 kg се препоръчва дневна доза от 450 mg до 600 mg Ритмонорм, разделена на два или три приема дневно. В някои случаи може да е необходимо повишаване на дневната доза до 900 mg Ритмонорм.

При пациенти с по-малко телесно тегло, дневната доза трябва да бъде съответно понижена. Повишаване на дозата не трябва да се предприема преди пациентът да е бил на това лечение за 3-4 дни.

Индивидуалната поддържаща доза трябва да се определи при проследяване от кардиолог, включително ЕКГ мониториране и редовен контрол на кръвното налягане (период на титриране).

Педиатрична популация

При деца, средна дневна доза 10 до 20 mg Ритмонорм на kg /телесно тегло, разделена на 3-4 дози е подходящата доза в периода на титриране и поддържащо лечение.

Повишаване на дозата не трябва да се предприема преди пациентът да е бил на това лечение за 3-4 дни.

Индивидуалната поддържаща доза трябва да се определи при проследяване от кардиолог, включително ЕКГ мониториране и редовен контрол на кръвното налягане (период на титриране).

Пациенти в старческа възраст

При тази група пациенти не е наблюдавана разлика в безопасността и ефективността, но по-висока чувствителност при някои от тях не може да се изключи, затова тези пациенти трябва внимателно да бъдат мониторирани. Това се отнася и до поддържащата терапия. Всяко необходимо повишаване на дозата не трябва да се предприема преди пациентът да е бил на това лечение за 5 до 8 дни.

Чернодробни/ бъбречни нарушения

При  пациенти с нарушена чернодробна и/или бъбречна функция, може да е налице акумулиране на продукта при стандартни терапевтични дози. Въпреки това, пациентите с тези заболявания може да бъдат титрирани с Ритмонорм под ЕКГ-контрол и клинично мониториране

Начин на приложение

Поради горчивия вкус и повърхностното анестезиращо действие на Ритмонорм, филмираните таблетки трябва да се поглъщат цели (без дъвчене) с течности.

BG-RYT-01 (11/2023)

Профил на безопасност и поносимост

Противопоказания

  • Известна свръхчувствителност към пропафенонов хидрохлорид или към някое от помощните вещества: Микрокристална целулоза, Нишесте, прежелатинизирано, Хипромелоза (тип 2190), Кроскармелоза натрий, Макрогол 6000, Макрогол 400, Магнезиев стеарат, Титанов диоксид Е171, Пречистена вода
  • Известен Бругада синдром (вижте Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба)
  • Миокарден инфаркт през последните 3 месеца
  • Значимо структурно сърдечно заболяване като:
  • - Неконтролирана застойна сърдечна недостатъчност с левокамерна фракция на изтласкване под 35%
  • - Кардиогенен шок, освен ако не е причинен от аритмия
  • - Тежка симптоматична брадикардия
  • - Дисфункция на синусовия възел, предсърдни дефекти на провеждането, АV блок от втора или по-висока степен, или блок на проводния сноп, или дистален блок при отсъствие на пейсмейкър.
  • - Тежка хипотония
  • Изявен електролитен дисбаланс (напр. нарушения на калиевия метаболизъм)
  • Тежка обструктивна белодробна болест
  • Миастения гравис
  • Едновременно лечение с ритонавир

Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба

Ритмонорм, подобно на други антиаритмични средства, може да причини проаритмични ефекти, т.е. може да причини нови или да влоши съществуващите аритмии. Особено важно е всеки пациент, приемащ Ритмонорм да бъде електрокардиографски и клинично проследяван преди и по време на лечението, за да се установи дали отговорът към Ритмонорм подкрепя продължителното лечение.

Бругада синдром може да се манифестира или Бругада-подобните промени могат да бъдат провокирани в електрокардиограмата (ЕКГ) след експозиция с Ритмонорм при пациенти, които до тогава са били безсимптомни носители на симптома. След започване на лечение с Ритмонорм, трябва да се направи ЕКГ, за да се изключат промени, насочващи към Бругада синдром.

Лечението с Ритмонорм може да повлияе едновременно честотата и чувствителността на прага на възбудимост на пейсмейкърите. Функцията на пейсмейкърите трябва да бъде проверена и при необходимост, препрограмирана.

Съществува възможност за превръщане на пароксизмалното предсърдно мъждене в предсърдно трептене с придружаващ 2:1 проводен блок или 1:1 проводимост (вижте Нежелани лекарствени реакции).

Както при останалите 1C анти-аритмици, пациентите със значимо структурно сърдечно заболяване може да са предразположени към сериозни нежелани събития, затова Ритмонорм е противопоказан при тези пациенти (вижте Противопоказания).

Ритмонорм трябва да бъде използван с повишено внимание при пациенти с обструкция на дихателните пътища, например астма.

Натрий

Това лекарство съдържа по-малко от 1 mmol натрий (23 mg) на таблетка, т.е. може да се каже, че практически не съдържа натрий.

Нежелани лекарствени реакции

Обобщение на профила за безопасност

Най-честите нежелани лекарствени реакции, свързани с лечението с Ритмонорм са замаяност, нарушения на сърдечното провеждане и палпитации.

Нежелани лекарствени реакции от клинични изпитвания или постмаркетингово наблюдение

В таблица 1 са показани нежеланите лекарствени реакции, появили се поне при 1 от 885 пациенти, които са приемали пропафенонов хидрохлорид с удължено освобождаване в пет клинични проучвания фаза ІІ и в две клинични проучвания фаза ІІІ. Очаква се нежеланите лекарствени реакции и честотата при пропафенон с незабавно освобождаване да бъдат подобни. В таблицата са включени също и нежелани реакции от постмаркетинговия опит с Ритмонорм. Реакциите, които са считат за възможно свързани с пропафенон са представени по системо-органни класове и честота: много чести (≥1/10), чести (≥1/100 до <1/10), нечести (≥1/1 000 до <1/100) и с неизвестна честота (нежелани лекарствени реакции от постмаркетингов опит, от наличните данни не може да бъде направена оценка. Във всяка група по честота, нежеланите лекарствени реакции са представени в намаляващ ред по сериозност, когато е възможно тя да бъде оценена.

Таблица 1:

 

1 Може да се манифестира при холестаза, кръвна дискразия и обрив.

2 С изключение на вертиго.

3 Включително сино-атриален блок, атрио-вентрикуларен блок и интра-вентрикуларен блок.

4 Ритмонорм може да бъде асоцииран с проаритмогенен ефект, който се проявява с повишаване на сърдечната честота (тахикардия) или камерно мъждене. Някои от тези аритмии може да бъдат живото-застрашаващи и да изискват реанимация за превенция на потенциален фатален изход.

5 Може да се влоши: съществуваща сърдечна недостатъчност.

6 Този термин покрива отклонения в чернодробните функционални тестове, като повишаване на аспартат аминотрансфераза, повишаване на аланин аминотрансфераза, повишаване на гамаглутамат трансфераза и повишаване на алкалната фосфатаза в кръвта.

7 Намаляването на броя на сперматозоидите е обратимо след прекъсване приложението на Ритмонорм.

BG-RYТ-01 (11/2023)

Кратка продуктова информация

 

Лекарствена форма: Rytmonorm 150 mg и 300 mg филмирани таблетки. Количествен и качествен състав: всяка филмирана таблетка съдържа 150 или 300 mg пропафенонов хидрохлорид (propafenone hydrochloridе). Показания: симптоматични надкамерни тахиаритмии, изискващи лечение, като AV тахикардии, надкамерна тахикардия при пациенти със синдром на Wolff-Parkinson-White (WPW) или пароксизмално предсърдно мъждене; тежка симптоматична камерна тахиаритмия, която по преценката на лекаря е животозастрашаваща. Дозировка: за перорално приложение; повишаване на дозата не трябва да се предприема преди пациентът да е бил на това лечение за 3-4 дни; индивидуалната поддържаща доза трябва да се определи при проследяване от кардиолог, включително ЕКГ мониториране и редовен контрол на кръвното налягане (период на титриране); възрастни – за периода на титриране и като поддържаща терапия при телесно тегло около 70 kg се препоръчва дневна доза от 450 mg до 600 mg, разделена на два или три приема дневно; може да е необходимо повишаване на дневната доза до 900 mg; педиатрична популация – средната дневна доза е 10 до 20 mg на kg /телесно тегло, разделена на 3-4 дози. Противопоказания: известна свръхчувствителност към пропафенон хидрохлорид или към някое от помощните вещества; Бругада синдром; миокарден инфаркт през последните 3 месеца; неконтролирана застойна сърдечна недостатъчност с левокамерната фракция на изтласкване под 35%; кардиогенен шок, освен ако не е причинен от аритмия; тежка симптоматична брадикардия; дисфункция на синусовия възел; предсърдни дефекти на провеждането; АV блок от втора или по-висока степен или блок на проводния сноп или дистален блок при отсъствие на пейсмейкър; тежка хипотония; изявен електролитен дисбаланс (напр. нарушения на калиевия метаболизъм); тежка обструктивна белодробна болест; миастения гравис; едновременно лечение с ритонавир. Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба: всеки пациент, трябва да бъде електрокардиографски и клинично проследяван преди и по време на лечението; може да бъде повлияна едновременно честотата и чувствителността и на прага на възбудимост на пейсмейкърите; пациентите със значимо структурно сърдечно заболяване може да са предразположени към сериозни нежелани събития; съдържа лактоза. Взаимодействие с други лекарствени продукти: лекарствени взаимодействия с локални анестетици, лекарства потискащи сърдечната честота (напр. бета-блокери, трициклични антидепресанти), лекарства, метаболизирани от CYP2D6 (като венлафаксин), пропранолол, метопролол, дезипрамин, циклоспорин, теофилин, дигоксин, инхибиторите на CYP2D6, CYP1A2 и CYP3A4 (напр. кетоконазол, циметидин, хинидин, еритромицин), сок от грейпфрут, амиодарон, лидокаин, фенобарбитал, рифампин, перорални антикоагуланти (напр. фенпрокумон, варфарин), инхибитори на обратния захват на серотонина (напр. флуоксетин, пароксетин). Фертилитет, бременност и кърмене: по време на бременност да се прилага само когато потенциалната полза надвишава потенциалния риска за плода; да се прилага с повишено внимание при кърмещи жени. Нежелани лекарствени реакции: много чести (>1/10) – замаяност, сърдечни проводни нарушения, палпитации; чести (≥1/100 до <1/10) – тревожност, нарушение на съня, главоболие, нарушение на вкуса, неясно зрение, синусова брадикардия, брадикардия, тахикардия, предсърдно трептене, диспнея, коремна болка, повръщане, гадене, запек, диария, сухота в устата, нарушена чернодробна функция, гръдна болка, астения, умора, пирексия; нечести (≥1/1 000 до <1/100) – тромбоцитопения, понижен апетит, кошмари, синкоп, атаксия, парестезии, вертиго, камерна тахикардия, аритмии, хипотония, подуване на корема, флатуленция, уртикария, сърбеж, обрив, еритема, еректилна дисфункция; неизвестна честота – агранулоцитоза, левкопения, гранулоцитопения, свръхчувствителност, състояние на обърканост, конвулсии, екстрапирамидни симптоми, безпокойство, камерно мъждене, сърдечна недостатъчност, понижена сърдечна честота, ортостатична хипотония, гадене, стомашно-чревно нарушение, хепатоцелуларна увреда, хoлестаза, хепатит, жълтеница, остра генерализирана екзематозна пустолоза, лупус-подобен синдром, намаление броя на сперматозоидите.

По лекарско предписание!

Моля, прочетете кратката характеристика на продукта преди да предпишете RYTMONORM®.

За пълна информация: Майлан ЕООД, София 1505, бул. Ситняково 48, ет. 7, Офис сграда „Сердика Офиси“, тел. +359 2 4455 400

Майлан е компания на Viatris.

BG-RYT-01 (11/2023)

Уведомление ИАЛ № 6355-9.2.2024 г.

Терапевтични показания

Терапевтични показания на Arixtra®

Arixtra® е синтетичен, селективен, инхибитор на фактор Xa за парентерално приложение, с широк спектър от показания

Механизъм на действие

Arixtra® - Механизъм на действие

Arixtra® - Механизъм на действие

Ефикасност

Ефикасност на Arixtra®

Ефикасност на Arixtra®

Профил на безопасност и поносимост

Профил на безопасност и поносимост

Фондапаринукс е с благоприятен профил на безопасност и ниски честоти на голямо кървене

Дозировка и начин на приложение

Дозировка и начин на приложение на Арикстра

Arixtra® - дозировка и начин на приложение

Ръководства за лечение

Ръководства за лечение

Ръководства за лечение

Кратка продуктова информация

Arixtra®- кратка продуктова информация