• Симптоматични надкамерни тахиаритмии, изискващи лечение, като AV тахикардии, надкамерна тахикардия при пациенти със синдром на Wolff-Parkinson-White (WPW) или пароксизмално предсърдно мъждене.
• Тежка симптоматична камерна тахиаритмия, която по преценката на лекаря е животозастрашаваща.

BG-RYT-01 (11/2023)

Пропафенонов хидрохлорид е клас I антиаритмик с някои структурни прилики на бета-блокиращите агенти.

Пропафенонов хидрохлорид е антиаритмик с мембраностабилизиращо действие, който блокира натриевите канали (Vaughan Williams, class 1C). Той притежава слаб бета-блокиращ ефект (class II по Vaughan Williams). Пропафенонов хидрохлорид намалява скоростта на повишаване на акционния потенциал, като по този начин забавя провеждането на импулса (отрицателен дромотропен ефект). Рефрактерните периоди в предсърдията, атрио-вентрикуларния възел и камерите се удължават. Пропафенонов хидрохлорид удължава и рефрактерните периоди в допълнителните проводни пътища при пациенти с WPW-синдром.

BG-RYT-01 (11/2023)

Поддържането на синусов ритъм след кардиоверсия е предизвикателство, като честотата на рецидивите варира от 63 до 84% през първата година.^1,2 Високите нива на рецидиви след кардиоверсия са подчертали необходимостта от антиаритмично лекарство.¹

В рандомизирано, единично-сляпо контролирано проучване Boriani и сътрудници изследват профила на безопасност и ефективността на пероралния пропафенон при пациенти с и без подлежащо сърдечно заболяване. Включени са 240 хоспитализирани пациенти с наскоро настъпило предсърдно мъждене (до 7 дни по-рано), които са приемали пропафенон (в доза от 600 mg) или плацебо.

На отговарящите на критериите за включване в проучването пациенти е приложено 24-часово Холтер мониториране; след 1 до 2 часа наблюдение за оценка на стабилността на предсърдното мъждене, пациентите са разпределени на случаен принцип да получават пропафенон (300 mg в две таблетки като единична перорална доза) или плацебо. Всички пациенти са получавали интравенозен физиологичен разтвор през целия период на изследването. Електрокардиограмата е наблюдавана чрез телеметрия, кръвното налягане е измервано на всеки 2 часа и е извършвана 12-канална ECG (електрокардиограма) на всеки час през първите 4 часа и след това на всеки 2 часа през следващите 4 часа. Когато пациентите възстановят синусов ритъм, незабавно се прави 12-канална ECG. Конверсията е дефинирана като стабилен синусов ритъм, който трае най-малко 1 час.³

Докладваните резултати демонстрират, че пропафенон е по-ефективен от плацебо за конверсия на предсърдното мъждене в синусов ритъм на 3-тия час: 54 от 119 пациенти (45%), получаващи пропафенон, и 22 от 121 пациенти (18%), получаващи плацебо, са постигнали конверсия (P <0,001). Също така пропафенон е по-ефективен на 8-ия час: 91 от 119 пациенти (76%), получаващи пропафенон, и 45 от 121 пациенти (37%), получаващи плацебо, са постигнали конверсия (P <0,001). Анализът на подгрупите показва, че сред пациентите без сърдечно заболяване, 78% от тези, получаващи пропафенон, и 56% от тези, получаващи плацебо, са възстановили синусов ритъм в рамките на 8 часа (P = 0,02). При тези с хипертония процентът е 70% за тези, получаващи пропафенон, и 27% за тези, получаващи плацебо (P <0,001); при пациенти със структурно сърдечно заболяване процентът е 81% за тези, получаващи пропафенон, и 17% за тези, получаващи плацебо (P <0,001).³

Изводът, направен от авторите е, че пероралното приложение на пропафенон е по-ефективно от плацебо за конверсия към синусов ритъм в рамките на 8 часа и има благоприятен профил на безопасност. Степента на спонтанна конверсия към синусов ритъм е по-висока при пациенти без структурно сърдечно заболяване.³

Лекарствени средства от клас IC (флекаинид или пропафенон), които могат да се използват при хоспитализирани пациенти с наскоро възникнало предсърдно мъждене без левокамерна дисфункция, могат да осигурят бърза конверсия към синусов ритъм след интравенозно приложение или перорален прием.⁴

Прилаган перорално пропафенон (в дози от 450-600 mg, в зависимост от телесното тегло) е със степен на конверсия от 45-55% на 3-ия час и 69-78% на 8-ия час, значително по-висока от плацебо (фигура 1):⁴

Фиг. 1 Степен на конверсия към синусов ритъм в различни времеви точки след лечение с плацебо (PLA) или пропафенон (PFN) в седем плацебо-контролирани проучвания (възпроизведено по Boriani и сътр.)

Адаптирано по: Boriani, et al. 2004⁴ 

BG-RYT-01 (11/2023)

Препоръки на Американската колегия по кардиология (ACC)/ Американската сърдечна асоциация (AHA)/ Aсоциaцията по ритъмни нарушения (HRS) за лечение на възрастни пациенти с надкамерна тахикардия, 2015 г.¹

• Flecainide или propafenone са разумен избор за поддържащо лечение при пациенти със симптоматична надкамерна тахикардия с неизвестен произход, при условие че нямат структурно заболяване на сърцето или исхемична болест на сърцето и пациентите не са кандидати за, или не предпочитат, лечение посредством катетърна аблация. (IIa/B-R)*
• Flecainide или propafenone са разумен избор за поддържащо лечение при пациенти с атриовентрикуларна нодална риентри тахикардия, при условие че нямат структурно заболяване на сърцето, не са кандидати за, или не предпочитат, лечение посредством катетърна аблация, и при които β-блокерите, diltiazem или verapamil са неефективни или има противопоказания за тяхното приложение. (IIa/B-R)*
• Пероралният flecainide или propafenone са разумен избор за поддържащо лечение при пациенти с ортодромна атриовентрикуларна тахикардия и/или съществуващо предсърдно мъждене, при условие че нямат структурно заболяване на сърцето или исхемична болест на сърцето и не са кандидати за, или не предпочитат, лечение посредством катетърна аблация. (IIa/B-R)*

*Клас на препоръката (IIa) – лечението би могло да е полезно/ефективно; дадено лечение е вероятно да се препоръчва в сравнение с друго лечение. Ниво на препоръката (B-R) – налице са данни с умерена степен на доказателственост от едно или повече рандомизирани клинични проучвания и/или метаанализи на рандомизирани проучвания.

Препоръки на Европейското дружество по кардиология за лечение на пациенти с надкамерна тахикардия, 2019 г.²

• За начално лечение (в острата фаза) при хемодинамично стабилни пациенти с фокална предсърдна тахикардия, при които липсва ефект от приложението на adenosine, β-блокери, verapamil или diltiazem, могат да се използват следните лекарства: ibutilide (интравенозно) или flecainide**, или propafenone**(интравенозно), или amiodarone (интравенозно). (IIb/C)***
• За хронично лечение при пациенти с фокална предсърдна тахикардия, може да се обсъди лечение с β-блокери или недихидропиридинови калциеви антагонисти (verapamil или diltiazem при отсъствие на сърдечна недостатъчност с намалена фракция на изтласкване), или flecainide**, или propafenone**, при отсъствие на структурно сърдечно заболяване, и ако лечението посредством аблация е нежелателно или неприложимо. (IIa/C)***
• За начално лечение (в острата фаза) при хемодинамично стабилни пациенти с атриовентрикуларна антидромна риентри тахикардия, поради манифестирани допълнителни проводни пътища, и при които приложението на вагални маньоври и adenosine не е дало ефект, може да се обмисли интравенозоно приложение на ibutilide или procainamide, или интравенозно приложение на flecainide**, или propafenone**, или приложение на синхронизирана кардиоверсия по посока на провеждането. (IIa/B)***
• За хронично лечение при пациенти с атриовентрикуларна риентри тахикардия може да се обсъди лечение с propafenone или flecainide при пациенти без налично исхемично или структурно заболяване на сърцето, ако лечението посредством аблация е нежелателно или неприложимо. (IIb/B)***
• За начално лечение на съществуващо предсърдно мъждене при хемодинамично стабилни пациенти може да се обсъди интравенозно приложение на flecainide** или propafenone**. (IIb/B)***
• При бременни жени с надкамерна тахикардия може да се обсъди лечение с flecainide или propafenone, при отсъствие на исхемично или структурно заболяване на сърцето. (IIa/C)***

**интравенозно приложение на flecainide и propafenone е противопоказано при пациенти с исхемично или структурно заболяване на сърцето.
*** Клас на препоръката (IIa) – тежестта на доказателствата/мненията е в полза на приложимостта/ ефикасността на дадено лечение (лечението трябва да се има предвид); Клас на препоръката (IIb) – приложимостта/ефикасността на лечението на са добре установени, подкрепени (лечението може да се има предвид); Ниво на доказателственост (B) - данни от единично рандомизирано клинично проучване или големи нерандомизирани клинични проучвания; Ниво на доказателственост (C) – консенсусно становище на експерти и/или малки проучвания, ретроспективни проучвания, регистри.

Препоръки на Европейското дружество по кардиология (ESC)/ Европейската асоциация по кардиоторакална хирургия (EACTS) за диагностика и лечение на предсърдно мъждене, 2020 г. ³

• За фармакологична кардиоверсия на нововъзникнало предсърдно мъждене се препоръчва интравенозно приложение на vernakalant (с изключение при пациенти с наскоро преживян остър коронарен синдром или тежка сърдечна недостатъчност) или flecainide или propafenone (с изключение при пациенти с тежко структурно заболяване на сърцето). (IA)^
• Flecainide или propafenone се препоръчват като поддържащо лечение за дългосрочен контрол на сърдечния ритъм при пациенти с предсърдно мъждене и запазена левокамерна функция и без структурно заболяване на сърцето, включително значима левокамерна хипертрофия или миокардна исхемия. (IA)^

^ Клас на препоръката (I)– наличие на доказателства и/или общо съгласие, че дадено лечение или процедура е от полза/ефективно и се препоръчва. Ниво на доказателственост (А) – наличие на данни от множество рандомизирани клинични проучвания или метаанализи.

BG-RYT-01 (11/2023)

Дозировка
Перорално приложение
Дозировката трябва да се адаптира според индивидуалните нужди на всеки пациент.
При пациенти със сигнификантно разширяване на QRS комплекса или AV блок втора и трета степен трябва да се обмисли намаление на дозата.

Възрастни

За периода на титриране и като поддържаща терапия при пациенти с телесно тегло около 70 kg се препоръчва дневна доза от 450 mg до 600 mg Ритмонорм, разделена на два или три приема дневно. В някои случаи може да е необходимо повишаване на дневната доза до 900 mg Ритмонорм.

При пациенти с по-малко телесно тегло, дневната доза трябва да бъде съответно понижена. Повишаване на дозата не трябва да се предприема преди пациентът да е бил на това лечение за 3-4 дни.

Индивидуалната поддържаща доза трябва да се определи при проследяване от кардиолог, включително ЕКГ мониториране и редовен контрол на кръвното налягане (период на титриране).

Педиатрична популация

При деца, средна дневна доза 10 до 20 mg Ритмонорм на kg /телесно тегло, разделена на 3-4 дози е подходящата доза в периода на титриране и поддържащо лечение.

Повишаване на дозата не трябва да се предприема преди пациентът да е бил на това лечение за 3-4 дни.

Индивидуалната поддържаща доза трябва да се определи при проследяване от кардиолог, включително ЕКГ мониториране и редовен контрол на кръвното налягане (период на титриране).

Пациенти в старческа възраст

При тази група пациенти не е наблюдавана разлика в безопасността и ефективността, но по-висока чувствителност при някои от тях не може да се изключи, затова тези пациенти трябва внимателно да бъдат мониторирани. Това се отнася и до поддържащата терапия. Всяко необходимо повишаване на дозата не трябва да се предприема преди пациентът да е бил на това лечение за 5 до 8 дни.

Чернодробни/ бъбречни нарушения

При  пациенти с нарушена чернодробна и/или бъбречна функция, може да е налице акумулиране на продукта при стандартни терапевтични дози. Въпреки това, пациентите с тези заболявания може да бъдат титрирани с Ритмонорм под ЕКГ-контрол и клинично мониториране

Начин на приложение

Поради горчивия вкус и повърхностното анестезиращо действие на Ритмонорм, филмираните таблетки трябва да се поглъщат цели (без дъвчене) с течности.

BG-RYT-01 (11/2023)

Противопоказания

• Известна свръхчувствителност към пропафенонов хидрохлорид или към някое от помощните вещества: Микрокристална целулоза, Нишесте, прежелатинизирано, Хипромелоза (тип 2190), Кроскармелоза натрий, Макрогол 6000, Макрогол 400, Магнезиев стеарат, Титанов диоксид Е171, Пречистена вода
• Известен Бругада синдром (вижте Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба)
• Миокарден инфаркт през последните 3 месеца
• Значимо структурно сърдечно заболяване като:

• - Неконтролирана застойна сърдечна недостатъчност с левокамерна фракция на изтласкване под 35%
• - Кардиогенен шок, освен ако не е причинен от аритмия
• - Тежка симптоматична брадикардия
• - Дисфункция на синусовия възел, предсърдни дефекти на провеждането, АV блок от втора или по-висока степен, или блок на проводния сноп, или дистален блок при отсъствие на пейсмейкър.
• - Тежка хипотония

• Изявен електролитен дисбаланс (напр. нарушения на калиевия метаболизъм)
• Тежка обструктивна белодробна болест
• Миастения гравис
• Едновременно лечение с ритонавир

Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба

Ритмонорм, подобно на други антиаритмични средства, може да причини проаритмични ефекти, т.е. може да причини нови или да влоши съществуващите аритмии. Особено важно е всеки пациент, приемащ Ритмонорм да бъде електрокардиографски и клинично проследяван преди и по време на лечението, за да се установи дали отговорът към Ритмонорм подкрепя продължителното лечение.

Бругада синдром може да се манифестира или Бругада-подобните промени могат да бъдат провокирани в електрокардиограмата (ЕКГ) след експозиция с Ритмонорм при пациенти, които до тогава са били безсимптомни носители на симптома. След започване на лечение с Ритмонорм, трябва да се направи ЕКГ, за да се изключат промени, насочващи към Бругада синдром.

Лечението с Ритмонорм може да повлияе едновременно честотата и чувствителността на прага на възбудимост на пейсмейкърите. Функцията на пейсмейкърите трябва да бъде проверена и при необходимост, препрограмирана.

Съществува възможност за превръщане на пароксизмалното предсърдно мъждене в предсърдно трептене с придружаващ 2:1 проводен блок или 1:1 проводимост (вижте Нежелани лекарствени реакции).

Както при останалите 1C анти-аритмици, пациентите със значимо структурно сърдечно заболяване може да са предразположени към сериозни нежелани събития, затова Ритмонорм е противопоказан при тези пациенти (вижте Противопоказания).

Ритмонорм трябва да бъде използван с повишено внимание при пациенти с обструкция на дихателните пътища, например астма.

Натрий

Това лекарство съдържа по-малко от 1 mmol натрий (23 mg) на таблетка, т.е. може да се каже, че практически не съдържа натрий.

Нежелани лекарствени реакции

Обобщение на профила за безопасност

Най-честите нежелани лекарствени реакции, свързани с лечението с Ритмонорм са замаяност, нарушения на сърдечното провеждане и палпитации.

Нежелани лекарствени реакции от клинични изпитвания или постмаркетингово наблюдение

В таблица 1 са показани нежеланите лекарствени реакции, появили се поне при 1 от 885 пациенти, които са приемали пропафенонов хидрохлорид с удължено освобождаване в пет клинични проучвания фаза ІІ и в две клинични проучвания фаза ІІІ. Очаква се нежеланите лекарствени реакции и честотата при пропафенон с незабавно освобождаване да бъдат подобни. В таблицата са включени също и нежелани реакции от постмаркетинговия опит с Ритмонорм. Реакциите, които са считат за възможно свързани с пропафенон са представени по системо-органни класове и честота: много чести (≥1/10), чести (≥1/100 до <1/10), нечести (≥1/1 000 до <1/100) и с неизвестна честота (нежелани лекарствени реакции от постмаркетингов опит, от наличните данни не може да бъде направена оценка. Във всяка група по честота, нежеланите лекарствени реакции са представени в намаляващ ред по сериозност, когато е възможно тя да бъде оценена.

Таблица 1:

 

¹ Може да се манифестира при холестаза, кръвна дискразия и обрив.

² С изключение на вертиго.

³ Включително сино-атриален блок, атрио-вентрикуларен блок и интра-вентрикуларен блок.

⁴ Ритмонорм може да бъде асоцииран с проаритмогенен ефект, който се проявява с повишаване на сърдечната честота (тахикардия) или камерно мъждене. Някои от тези аритмии може да бъдат живото-застрашаващи и да изискват реанимация за превенция на потенциален фатален изход.

⁵ Може да се влоши: съществуваща сърдечна недостатъчност.

⁶ Този термин покрива отклонения в чернодробните функционални тестове, като повишаване на аспартат аминотрансфераза, повишаване на аланин аминотрансфераза, повишаване на гамаглутамат трансфераза и повишаване на алкалната фосфатаза в кръвта.

⁷ Намаляването на броя на сперматозоидите е обратимо след прекъсване приложението на Ритмонорм.

BG-RYТ-01 (11/2023)

 

Лекарствена форма: Rytmonorm 150 mg и 300 mg филмирани таблетки. Количествен и качествен състав: всяка филмирана таблетка съдържа 150 или 300 mg пропафенонов хидрохлорид (propafenone hydrochloridе). Показания: симптоматични надкамерни тахиаритмии, изискващи лечение, като AV тахикардии, надкамерна тахикардия при пациенти със синдром на Wolff-Parkinson-White (WPW) или пароксизмално предсърдно мъждене; тежка симптоматична камерна тахиаритмия, която по преценката на лекаря е животозастрашаваща. Дозировка: за перорално приложение; повишаване на дозата не трябва да се предприема преди пациентът да е бил на това лечение за 3-4 дни; индивидуалната поддържаща доза трябва да се определи при проследяване от кардиолог, включително ЕКГ мониториране и редовен контрол на кръвното налягане (период на титриране); възрастни – за периода на титриране и като поддържаща терапия при телесно тегло около 70 kg се препоръчва дневна доза от 450 mg до 600 mg, разделена на два или три приема дневно; може да е необходимо повишаване на дневната доза до 900 mg; педиатрична популация – средната дневна доза е 10 до 20 mg на kg /телесно тегло, разделена на 3-4 дози. Противопоказания: известна свръхчувствителност към пропафенон хидрохлорид или към някое от помощните вещества; Бругада синдром; миокарден инфаркт през последните 3 месеца; неконтролирана застойна сърдечна недостатъчност с левокамерната фракция на изтласкване под 35%; кардиогенен шок, освен ако не е причинен от аритмия; тежка симптоматична брадикардия; дисфункция на синусовия възел; предсърдни дефекти на провеждането; АV блок от втора или по-висока степен или блок на проводния сноп или дистален блок при отсъствие на пейсмейкър; тежка хипотония; изявен електролитен дисбаланс (напр. нарушения на калиевия метаболизъм); тежка обструктивна белодробна болест; миастения гравис; едновременно лечение с ритонавир. Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба: всеки пациент, трябва да бъде електрокардиографски и клинично проследяван преди и по време на лечението; може да бъде повлияна едновременно честотата и чувствителността и на прага на възбудимост на пейсмейкърите; пациентите със значимо структурно сърдечно заболяване може да са предразположени към сериозни нежелани събития; съдържа лактоза. Взаимодействие с други лекарствени продукти: лекарствени взаимодействия с локални анестетици, лекарства потискащи сърдечната честота (напр. бета-блокери, трициклични антидепресанти), лекарства, метаболизирани от CYP2D6 (като венлафаксин), пропранолол, метопролол, дезипрамин, циклоспорин, теофилин, дигоксин, инхибиторите на CYP2D6, CYP1A2 и CYP3A4 (напр. кетоконазол, циметидин, хинидин, еритромицин), сок от грейпфрут, амиодарон, лидокаин, фенобарбитал, рифампин, перорални антикоагуланти (напр. фенпрокумон, варфарин), инхибитори на обратния захват на серотонина (напр. флуоксетин, пароксетин). Фертилитет, бременност и кърмене: по време на бременност да се прилага само когато потенциалната полза надвишава потенциалния риска за плода; да се прилага с повишено внимание при кърмещи жени. Нежелани лекарствени реакции: много чести (>1/10) – замаяност, сърдечни проводни нарушения, палпитации; чести (≥1/100 до <1/10) – тревожност, нарушение на съня, главоболие, нарушение на вкуса, неясно зрение, синусова брадикардия, брадикардия, тахикардия, предсърдно трептене, диспнея, коремна болка, повръщане, гадене, запек, диария, сухота в устата, нарушена чернодробна функция, гръдна болка, астения, умора, пирексия; нечести (≥1/1 000 до <1/100) – тромбоцитопения, понижен апетит, кошмари, синкоп, атаксия, парестезии, вертиго, камерна тахикардия, аритмии, хипотония, подуване на корема, флатуленция, уртикария, сърбеж, обрив, еритема, еректилна дисфункция; неизвестна честота – агранулоцитоза, левкопения, гранулоцитопения, свръхчувствителност, състояние на обърканост, конвулсии, екстрапирамидни симптоми, безпокойство, камерно мъждене, сърдечна недостатъчност, понижена сърдечна честота, ортостатична хипотония, гадене, стомашно-чревно нарушение, хепатоцелуларна увреда, хoлестаза, хепатит, жълтеница, остра генерализирана екзематозна пустолоза, лупус-подобен синдром, намаление броя на сперматозоидите.

По лекарско предписание!

Моля, прочетете кратката характеристика на продукта преди да предпишете RYTMONORM^®.

За пълна информация: Майлан ЕООД, София 1505, бул. Ситняково 48, ет. 7, Офис сграда „Сердика Офиси“, тел. +359 2 4455 400

Майлан е компания на Viatris.

BG-RYT-01 (11/2023)

Уведомление ИАЛ № 6355-9.2.2024 г.